Непобедима ли е корупцията?

При задаването на този въпрос, би трябвало да се прецизира за коя точно корупция става дума. Дали за тази във властта, дали за тази в съдебната система, дали за тази в КАТ, дали за тази в университетите, дали за тази в бизнеса... За коя? От Европейския съюз нон-стоп алармират: „В България има проблем с корупцията. Усилията, които се полагат в борбата срещу нея, са все още недостатъчни". Докога?
Из политическото пространство хвърчат предложения, проектозакони за справяне с корупцията. Тогава защо няма осезаем резултат? Тук става дума за друго – целта е да се създаде т.н. „политическо говорене", т.е. много говориш, нищо не казваш и, най-вече, нищо не правиш. Кому е нужно?! Как на кого? За да стигнеш до властта, трябва да обещаваш – започнеш ли да властваш, ставаш част от корумпираността. С какъвто се събереш, такъв ставаш! От историята знаем, че след Освобождението в българската политика пропълзява един плазмодичен дух, който не е резултат от расова и генетична малоценност, а е моделиран като национално качество, трайно от историческата съдба, от кръвта, страха, мъката и липсата на исторически шанс. Оттогова до сега нещата не са се променили съществено. В България се живее така.
Ситуацията при сегашните управляващи е следната – ходим без да променяме местоположението си или, казано по-жаргонно – тъпчем на едно място. И преди е било така, и сега е така, а и тенденциите не са това положение скоро да порозовее. Зародишът на проблема е във възпитанието. Колко клиширано..., но факт. Никакви организации, никакви комисии не биха могли да спрат неморалността. Липсата на ценности, на вяра в нещо по-добро – те доведоха до отсъствието на морала. И, най-интересното - не са корумпирани излъганите, въпреки че и те косвено са станали такива, а са подкупни онези, които винаги са имали и малко са давали. Естествено, трябва да разбираш от корупция, за да може да я управляваш. Обяснението на нещата е толкова лесно. Корумпирани мъдрят закони срещу други корумпирани. Къде по-точно трябва да се посмеем или, може би, да поплачем?!
У нас скоро представи книгата си г-н Юрген Рот, разследващ журналист, който каза право в очите на българите, че в нашата страна няма система, която да функционира успешно за преборване с корупцията. Според него в България има криминални структури, които влияят на процесите на взимане на политически решения и това разрушава демократическото ни общество. За г-н Рот тези структури са изградени от „новите български демони” и от „политическите Ал Капоне-та”, които безпроблемно „виреят” в малката ни държава.
Юридическа аксиома е, че вдигането на наказанията не води до намаляване на престъпността. Така – осъдени има, винаги има. Защо, обаче, бройката им е толкова малка? Например, според справка на Военно-апелативния съд през 2006 год. година за подкуп са били осъдени общо десет души от системата на МВР. При средносписъчен състав на МВР от 50 хиляди души това прави 0.02%. 0.02%?! В ранглистата, тогава, ние сме много след една от най-некорупираните държави – Финландия! Аз не вярвам на тези данни, а и надали някой вярва. Обществото е свидетел как една година, откакто България е членка на Евросъюза, проблемът с корупцията все още заема първа позиция в графата „недостатъци" на страната ни. Е, какво да се прави – в Европа сме, но не живеем по европейски!
И да, всеки би казал „не на корупцията", докато не му се наложи да се нареди на дългата опашка в Софийски градски съд, например, за да си плати таксата и да си изкара Свидетелство за съдимост, нужно за сключването, най-вече, на граждански договори. И така, чакаш на километричната опашка, без да знаеш дали, когато дойде твоят ред, сърдитата лелка зад гишето няма да ти хлопне малкото прозорче с думите „обедна почивка" или „утре заповядайте отново". Идилия! Но! Решение има - рушветът подменя сложната бюрократична машина – няма чакане по опашки, няма сърдити лелички, няма ходене по институции! Е, как ще кажеш „не на корупцията", когато ти се улеснява толкова животът?!
За съжаление, има още много примери. Скоро една от опозционните политически сили в парламента внесе за гласуване проект за решение за определянето на политическата корупция като заплаха за националната сигурност. 58 депутата подкрепиха проекта, 63-ма бяха „против", а 42 гласуваха „въздържал се". По време на разразилия се дебат по темата, се стигна до извода, че явлението „политическа корупция" съществува и то е заплаха за националната сигурност. Въпреки това, проектът бе отхвърлен. Интересно – политическа корупция има, обръчи от фирми около политическите партии има, олигарси, които властват косвено също има, а бизнесът влиза все по-надълбоко в политиката. Всъщност, политиката става едно бизнес предизвикателство.
Не се знае докога ОЛАФ ще търпи това политическо безхаберие. И, все пак, дипломатическият език на службата омекотява вината – мина време, замразиха ни финансирането по някои европроекти и, ето, „ОЛАФ ни похвали” (в. „Монитор”, стр. 4 от 12.11.2008 г.) – „Като цяло има радваща ни тенденция...В България осъзнаха сериозността на положението” (Волфганг Хецер). Толкова ли е безгранично общественото ни търпение? Вероятно, някои българи жестоко са излъгали себе си, избирайки пътя, определен като „лесен" – пътят на корупцията. Всъщност ние българите сме и „властта", и „институциите" – нашите действия определят нашия живот. Победима ли е корупцията? Победима е! Нека я победим в мисленето си и тя ще изчезне от самосебе си от държавата ни! Колко идеалистично, нали?
Да бъдем идеалисти!