ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОФИЛ

1. Кога се чувствате най-добре?

a) сутрин
b) следобяд и ранна вечер
c) късно през нощта

2. Обикновено ходите

a) доста бързо, с дълги крачки
b) доста бързо, с малки крачки
c) не много бързо, с изправена глава, гледайки света наоколо
d) не много бързо, с наведена глава
e) много бавно

3. Когато разговаряте с хората

a) стоите с кръстосани ръце
b) събирате дланите си
c) слагате едната или и двете си ръце в скута си
d) докосвате или побутвате човека, на когото говорите
e) играете си с ухото, докосвате си брадичката, или си поглаждате косата
4. Когато си почивате, сядате с

a) крака, събрани в коленете и наклонени на една страна
b) кръстосани крака
c) опънати напред крака
d) единия крак, пъхнат под другия

5. Когато нещо истински Ви развеселява, Вие реагирате с

a) бурен, искрен смях
b) смях, но не много бурен
c) тих смях
d) свенлива усмивка

6. Когато отивате на парти или социално събитие, Вие

a) влизате шумно, такаче всички да Ви забележат
b) влизате спокойно, като се оглеждате наоколо за някой познат
c) влизате по най-тихия начин, като се стараете да останете незабелязан

7. Вие работите здраво, концентрирали сте се силно и Ви прекъсват; Вие ...

a) одобрявате почивката
b) се чувствате изключително раздразнен
c) варирате между двете крайности

8. Кой от следните цветове харесвате най-много?

a) червен или оранжев
b) черен
c) жълт или светло син
d) зелен
e) тъмно син или пурпурен
f) бял
g) кафяв или сив

9. Когато си лягате вечер, в последните мигове преди да заспите, лягате

a) излегнати по гръб
b) излегнати по лице
c) настрани, леко извити
d) с ръка под главата
e) с глава под завивките

10. Често сънувате, че

a) падате
b) се биете или се борите
c) търсите някого или нещо
d) плувате или летите
e) обикновено не сънувате
f) Вашите сънища обикновено са приятни

ТОЧКИ:

1. (a) 2 (b) 4 (c) 6

2. (a) 6 (b) 4 (c) 7 (d) 2 (e) 1

3. (a) 4 (b) 2 (c) 5 (d) 7 (e) 6

4. (a) 4 (b) 6 (c) 2 (d) 1

5. (a) 6 (b) 4 (c) 3 (d) 5 (e) 2

6. (a) 6 (b) 4 (c) 2

7. (a) 6 (b) 2 (c) 4

8. (a) 6 (b) 7 (c) 5 (d) 4 (e) 3 (f) 2 (g) 1

9. (a) 7 (b) 6 (c) 4 (d) 2 (e) 1

10. (a) 4 (b) 2 (c) 3 (d) 5 (e) 6 (f) 1

Сега изчислете общия сбор точки.



НАД 60 ТОЧКИ: Другите гледат на Вас като на някой, когото трябва да “обгрижват”. Изглеждате суетен, себецентриран и изключително доминиращ. Те могат да Ви се възхищават, като казват, че искат да приличат повече на Вас, но не винаги Ви вярват и се колебаят да се обвържат с Вас прекалено много.

51 ДО 60 ТОЧКИ: Другите гледат на Вас като на завладяваща, неуловима, по-скоро импулсивна личност, роден лидер, който бързо взима решения макар и не винаги най-правилните. Те Ви възприемат като смел и авантюристичен, някой, който опитва всичко; някой, който улавя шансовете и се впуска в авантюри. За тях е приятно да бъдат в компанията Ви, заради вълнението, което предизвиквате.

41 ДО 50 ТОЧКИ: Хората Ви възприемат като свеж, жив, очарователен, забавен, практичен, и винаги интересен; като някой, който е винаги център на вниманието, но е добре балансиран и не прекалява. Те Ви намират за мил, внимателен и разбиращ; някой, който винаги ще ги ободри и ще им помогне.

31 ДО 40 ТОЧКИ: Хората Ви намират за чувствителен, предпазлив, внимателен и практичен. Те Ви възприемат като интелигентен, даровит или талантлив, но скромен. Не като човек, който бързо или лесно се сприятелява, а като някой, който е изключително лоялен с приятелите си и който очаква същата лоялност от тях. Онези, които наистина добре Ви познават, знаят, че е много трудно да бъдете разколебани в доверието, което имате към приятелите си, но също така знаят, че е много трудно да им се доверите отново, ако са излъгали Вашето доверие.

21 ДО 30 ТОЧКИ: Вашите приятели Ви намират за усърден и педантичен. Те Ви смятат за много предпазлив, изключително внимателен, бавен и много старателен. Истински би ги изненадало, ако някога направите нещо импулсивно или на момента, след като очакват от Вас да преценявате всичко внимателно, от всеки ъгъл и едва тогава да решите. Те вярват, че тази реакция е предизвикана донякъде от Вашата вродена предпазливост.

ПОД 21 ТОЧКИ: Хората смятат, че сте плах, нервен и нерешителен; някой, който винаги се нуждае от грижи; някой, който винаги иска друг да вземе решението вместо него и който никога не желае да се обвързва с нищо и никого. Те Ви намират за тревожен, който винаги вижда проблеми, там, където такива не съществуват. Някои хора Ви намират за отегчителен. Само тези, които Ви познават много добре, знаят, че не сте такъв.

От 95 на 54

Има истории, простички истории, които понякога толкова те инспирират и карат да се замислиш, че, както се казва - "не е реално".
Една такава история има едно момиче. Когато се запознах с него то беше червенокосо, сега е кестеняво, а вчера разбрах, че е било и русо. Всъщност цветът на косата е без никакво значение в тази история.
Как се става от 95 на 54? Как се живее след толкова лишения? Как се приема човек след една такава промяна?
Сега....трябва да разясня, че става дума не за години, а за килограми.
И е време да дам по същество. Вчера видях няколко снимки. Снимките на момичето, което познавам. И всъщност осъзнах, че аз не познавам момичето от снимките. Strange! Едно русо такова и доста пълно. Sad! Поглеждам снимките и поглеждам пред себе си, после пак и пак. На снимките и до мен беше един и същи човек, а всъщност нямаше как да е. Много объркано!
Моята позната е тежала 95 килограма! Тя е приличала на топка, но, все пак, много сладка топка (нямам нищо против пълните хора, естествено. Всеки има право да се харесва такъв, какъвто е) Е, тя не се е харесвала много. И аз не я харесах на снимките. Абе с една дума - килограмите не са за това момиче, за нейните сини очи и буен характер.
....един ден онова пълното момиче от снимките решава, че трябва да премахне нещото, което не й отива. Започва да гладува и гладува, и гладува.....Wrong! И с гладуването и килограмите си отиват, отиват, отиват, отиват си и накрая си отишли.... Btw здравето й също било "чао"! От топката "се излюпило" красивото лебедче. Е, обаче, Х., на каква цена стана лебедче?
В момента Х. тежи 54 килограма и е страшна мацка....направо разбива мъжките сърца. Х. нон-стоп се смее и се кара, като майка на пиленцата си, и се нервира, и се радва, и плаче, и крещи, и осмива предишното си "аз"......живее. Все едно драма с килограмите в живота й никога не е имало, все едно не пие сто хиляди билки и разни медикаменти, за да поправи онова, което желанието да се харесва й е причинило.
Поклон, Х.!
Keep walking!

The incredible case of Benjamin Button

Голямо удоволствие е, когато имаш free time и искаш да го уползотвориш пълноценно, да попаднеш на филм като "The incredible case of Benjamin Button" (мисля, че така се изписва името на Бенджамин). В главната роля е секссимволът Брат Пит. Нека, обаче, не забравяме, че освен секссимвол, той е и прекрасен актьор (който не е достатъчно убеден, може да си изтегли "7 години в Тибет" и тогава ще разбере за какво говоря).

Филмът засяга много интересна тема - ами какво би се случило ако се раждахме възрастни? Естествено лентата засяга и много други теми, отнасящи се до човешкото битуване.

Препоръчвам го, защото е прекрасно да се насладиш на качествено кино :)))

Кратка циганска (ромска) историйка

Вчера пътувам си аз в трамвая към 21 часа. Чета. Винаги чета по трамваи и автобуси - какво да се прави, трябва да се обогатяваме :))) Тааа, чета си аз книгата на Хорхе Букай и се качват четири момиченца ромки. Сядат по две на седалка, при все че свободни места бооооол. Може да им е било студено, откъде да знам. Както и да е. Изведнъж дочувам аз как едната казва на друга "Абе я пусни оная песен" и си казвам "О, не! Сега ако пуснат пак някоя гадна чалга, няма да мога да се сдържа!". И какво мислите - те пускат най-гнусната, противна чалга на света - някакъв се мъчи да пее и , най-лошото, че си вярва, че може. Не мога да понасям тази музика и това нахалство! Обръщам се към една от мадамите и казвам : "Моля те, спри тази музика. Пречиш ми. Не ми е приятно." И оттам се почва - псувни, обиди, заяждане..... Решавам - ок, ще се преместя, а те вече ми мислят боя!

Чета си аз на друга седалка далеч от тях. Идва моята спирка, приготвям се. Слизам...и ето ги и те на моята спирка слизат. Пресрещат ме и се започва една гавра - взимат ми шапката, сипят псувни, а аз възпитано им обяснявам, че не трябва така. То пък оставаше и аз да започна да се бия. Изведнъж, отнякъде се появи едно момче, което иззе собствената ми шапка от ръчичките им и да видиш ти те как се кротнаха. Момиче съм, не съм толкова респектираща, какво да се прави. Тръгваме ние с момчето. Пожела да ме изпрати. А ромките ми викат: "Ей, запомнихме те, ей. Ще те хванем някой път и жална ти майка!".

Прибирам се и не сдържах нервите си. Писна ми от простотията в тази държава! Всеки прави, каквото си поиска и всички мълчим. Защото мълчим, нещата са на този хал! Искам кола - не мога да го издържам това, което се случва в градския транспорт. Тези роми ни превзеха. Не съм расист, но аз не се държа така, по дяволите! И в отговор на подобно изречение сестра ми ми казва: "Какво искаш? Те раснат в катуна. Там само се обличат и събличат, мислят ден за ден какво да ядат и раждат деца. Като животните!". Малкото ми сестриче е прозряло това, а аз не! И искам да се разбера възпитано с тях, да им обясня, че музиката им е скапана и че са нахални! Е, успех!

Малко възмущение

Тъй като вече си имам блог, реших, че е време да изразя възмущението си online :)))

Днес гледах филма "Опасен чар". Някой ще каже "че не си ли гледала този филм? как може?!". Ами не съм. Но по-добре късно, отколкото никога :)) Та, гледам си аз "Опасен чар" и се чудя - къде е отишло това хубаво българско кино, този хубав български хумор, тази професионална оактьорска игра? Промотират "Забранена любов". Ле -ле -ле, ама къде е критиката?! Кой събра тези кой от кой по-некадърен актрьорски състав? То не са превземки, то не са лигавщини... Нямам думи. There is no спор - тези млади "актьори" не могат да играят. Личи си, че някой е на друг някакъв и така е сформиран екъпът на "забранената любов". Гледам го понякога, за да се възмущавам. Наречете го мазохизъм, но обичам понякога да гледам нещо, на което се дразня.

Да бяха взели актьорите от "Аламинут", три пъти по-хубав филм щяха да направят. Това е просто пример. Идеята е, че има толкова млади и талантливи български актьори, които нямат работа и, буквално, раздават сърцата си за публиката, работят за по 400 лв. в театъра и се чудят как да свържат двата края. Защо бе, защо не взеха такива хора? Яд ме е, че актьорите от "Забранена любов" вече се водят за "елит", вестниците пишат за тях, дават интервюта - с една дума - порасна им работата. Толкова са разхвърляни мислите ми, че не знам как точно да започне всяко едно от следващите ми изречения. Тук идва и темата какво българинът нарича "вери импортант пърсън" (хахаха) - разни big brother-овци, руси и глупавички фолкпевици, мутри и т.н.

Каквато държавата, такива и филмите. Сигурна съм, че синеоката Елица (така се казваше героинята на русото същество, което играе главна роля в "Забранена любов"), вече се мисли за велика. Това е български манталитет - влезеш в публичното пространство, задържаш се замалко там и вече си V.I.P. А, особено, ако "паркетният лъв" каже нещо мазно и лигаво за теб - оооооо, изтрелян си при звездите - no problem!!! Нали той определя кой е важен и кой не, кой известен и кой не. Ставайте ватмани!!!

Таааа, Еличка.... Хубаво момиче - абе стани една манекенка, ходи по ревюта, но не играй във филми, моля тееееееее! И ти, и целата ти актьорска колегия от филма!

Мерси!

Непобедима ли е корупцията?

При задаването на този въпрос, би трябвало да се прецизира за коя точно корупция става дума. Дали за тази във властта, дали за тази в съдебната система, дали за тази в КАТ, дали за тази в университетите, дали за тази в бизнеса... За коя? От Европейския съюз нон-стоп алармират: „В България има проблем с корупцията. Усилията, които се полагат в борбата срещу нея, са все още недостатъчни". Докога?
Из политическото пространство хвърчат предложения, проектозакони за справяне с корупцията. Тогава защо няма осезаем резултат? Тук става дума за друго – целта е да се създаде т.н. „политическо говорене", т.е. много говориш, нищо не казваш и, най-вече, нищо не правиш. Кому е нужно?! Как на кого? За да стигнеш до властта, трябва да обещаваш – започнеш ли да властваш, ставаш част от корумпираността. С какъвто се събереш, такъв ставаш! От историята знаем, че след Освобождението в българската политика пропълзява един плазмодичен дух, който не е резултат от расова и генетична малоценност, а е моделиран като национално качество, трайно от историческата съдба, от кръвта, страха, мъката и липсата на исторически шанс. Оттогова до сега нещата не са се променили съществено. В България се живее така.
Ситуацията при сегашните управляващи е следната – ходим без да променяме местоположението си или, казано по-жаргонно – тъпчем на едно място. И преди е било така, и сега е така, а и тенденциите не са това положение скоро да порозовее. Зародишът на проблема е във възпитанието. Колко клиширано..., но факт. Никакви организации, никакви комисии не биха могли да спрат неморалността. Липсата на ценности, на вяра в нещо по-добро – те доведоха до отсъствието на морала. И, най-интересното - не са корумпирани излъганите, въпреки че и те косвено са станали такива, а са подкупни онези, които винаги са имали и малко са давали. Естествено, трябва да разбираш от корупция, за да може да я управляваш. Обяснението на нещата е толкова лесно. Корумпирани мъдрят закони срещу други корумпирани. Къде по-точно трябва да се посмеем или, може би, да поплачем?!
У нас скоро представи книгата си г-н Юрген Рот, разследващ журналист, който каза право в очите на българите, че в нашата страна няма система, която да функционира успешно за преборване с корупцията. Според него в България има криминални структури, които влияят на процесите на взимане на политически решения и това разрушава демократическото ни общество. За г-н Рот тези структури са изградени от „новите български демони” и от „политическите Ал Капоне-та”, които безпроблемно „виреят” в малката ни държава.
Юридическа аксиома е, че вдигането на наказанията не води до намаляване на престъпността. Така – осъдени има, винаги има. Защо, обаче, бройката им е толкова малка? Например, според справка на Военно-апелативния съд през 2006 год. година за подкуп са били осъдени общо десет души от системата на МВР. При средносписъчен състав на МВР от 50 хиляди души това прави 0.02%. 0.02%?! В ранглистата, тогава, ние сме много след една от най-некорупираните държави – Финландия! Аз не вярвам на тези данни, а и надали някой вярва. Обществото е свидетел как една година, откакто България е членка на Евросъюза, проблемът с корупцията все още заема първа позиция в графата „недостатъци" на страната ни. Е, какво да се прави – в Европа сме, но не живеем по европейски!
И да, всеки би казал „не на корупцията", докато не му се наложи да се нареди на дългата опашка в Софийски градски съд, например, за да си плати таксата и да си изкара Свидетелство за съдимост, нужно за сключването, най-вече, на граждански договори. И така, чакаш на километричната опашка, без да знаеш дали, когато дойде твоят ред, сърдитата лелка зад гишето няма да ти хлопне малкото прозорче с думите „обедна почивка" или „утре заповядайте отново". Идилия! Но! Решение има - рушветът подменя сложната бюрократична машина – няма чакане по опашки, няма сърдити лелички, няма ходене по институции! Е, как ще кажеш „не на корупцията", когато ти се улеснява толкова животът?!
За съжаление, има още много примери. Скоро една от опозционните политически сили в парламента внесе за гласуване проект за решение за определянето на политическата корупция като заплаха за националната сигурност. 58 депутата подкрепиха проекта, 63-ма бяха „против", а 42 гласуваха „въздържал се". По време на разразилия се дебат по темата, се стигна до извода, че явлението „политическа корупция" съществува и то е заплаха за националната сигурност. Въпреки това, проектът бе отхвърлен. Интересно – политическа корупция има, обръчи от фирми около политическите партии има, олигарси, които властват косвено също има, а бизнесът влиза все по-надълбоко в политиката. Всъщност, политиката става едно бизнес предизвикателство.
Не се знае докога ОЛАФ ще търпи това политическо безхаберие. И, все пак, дипломатическият език на службата омекотява вината – мина време, замразиха ни финансирането по някои европроекти и, ето, „ОЛАФ ни похвали” (в. „Монитор”, стр. 4 от 12.11.2008 г.) – „Като цяло има радваща ни тенденция...В България осъзнаха сериозността на положението” (Волфганг Хецер). Толкова ли е безгранично общественото ни търпение? Вероятно, някои българи жестоко са излъгали себе си, избирайки пътя, определен като „лесен" – пътят на корупцията. Всъщност ние българите сме и „властта", и „институциите" – нашите действия определят нашия живот. Победима ли е корупцията? Победима е! Нека я победим в мисленето си и тя ще изчезне от самосебе си от държавата ни! Колко идеалистично, нали?
Да бъдем идеалисти!