Има истории, простички истории, които понякога толкова те инспирират и карат да се замислиш, че, както се казва - "не е реално".
Една такава история има едно момиче. Когато се запознах с него то беше червенокосо, сега е кестеняво, а вчера разбрах, че е било и русо. Всъщност цветът на косата е без никакво значение в тази история.
Как се става от 95 на 54? Как се живее след толкова лишения? Как се приема човек след една такава промяна?
Сега....трябва да разясня, че става дума не за години, а за килограми.
И е време да дам по същество. Вчера видях няколко снимки. Снимките на момичето, което познавам. И всъщност осъзнах, че аз не познавам момичето от снимките. Strange! Едно русо такова и доста пълно. Sad! Поглеждам снимките и поглеждам пред себе си, после пак и пак. На снимките и до мен беше един и същи човек, а всъщност нямаше как да е. Много объркано!
Моята позната е тежала 95 килограма! Тя е приличала на топка, но, все пак, много сладка топка (нямам нищо против пълните хора, естествено. Всеки има право да се харесва такъв, какъвто е) Е, тя не се е харесвала много. И аз не я харесах на снимките. Абе с една дума - килограмите не са за това момиче, за нейните сини очи и буен характер.
....един ден онова пълното момиче от снимките решава, че трябва да премахне нещото, което не й отива. Започва да гладува и гладува, и гладува.....Wrong! И с гладуването и килограмите си отиват, отиват, отиват, отиват си и накрая си отишли.... Btw здравето й също било "чао"! От топката "се излюпило" красивото лебедче. Е, обаче, Х., на каква цена стана лебедче?
В момента Х. тежи 54 килограма и е страшна мацка....направо разбива мъжките сърца. Х. нон-стоп се смее и се кара, като майка на пиленцата си, и се нервира, и се радва, и плаче, и крещи, и осмива предишното си "аз"......живее. Все едно драма с килограмите в живота й никога не е имало, все едно не пие сто хиляди билки и разни медикаменти, за да поправи онова, което желанието да се харесва й е причинило.
Поклон, Х.!
Keep walking!
вторник, 10 февруари 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Къде всъщност е драмата, Емчо?
Публикуване на коментар